Силата на Татяна Лолова е любовта. Любовта към театъра и

 „ Силата на Татяна Лолова е любовта. Любовта към театъра и към всеки обособен човек, стига да е човек. Тя гръмко изповядва и практикува тази обич, с което троши всички бариери, поставяни от времена, пространства, предубеждения, рутина и сходните им. ”

& Георги КАПРИЕВ

(© Булфото)

В този комплициран живот не всичко е наслада, обич и полуда. Но като си помисля, аз съм човек с шанс и не би трябвало да се окайвам от нищо. Би трябвало да съм щастлива, че по този начин са ме орисали или че съм предиздвикала орисниците по този начин да ме орисат, тъй като изпитвам наслада, наслаждение и задоволство от това, което върша. Но, несъмнено, в никакъв случай нямам насита. Винаги си мисля, че съм могла доста повече и по-добре. Това е хубаво, тъй като е тласък да се върви напред...

***

Аз в действителност не обичам да описвам за себе си. През целия ми живот на актриса съм желала за мен да не се знае нищо. Държала съм, когато хората дойдат, да ме видят на сцената и да им е прелестно. Не желая нито да знаят през какъв брой дупки минавам вечер по улицата, нито по какъв начин наподобява боклукът в контейнерите пред дома ми, нито какъв брой ме е боязън да се прибирам нощем. Всичките ми функции са ми донесли доста тъга и доста наслада. Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали единствено мое благополучие и моя тъга. Мнозина в края на своя живот са обезверени, че не са постигнали огромното. Това е страшна равносметка.

Но кое е огромното? Може би не ни е обещано да създадем сами цялата огърлица, а единствено едно зърно. Или няколко скъпоценни зрънца. Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, основава наслада, гори ни пръстите, а след това го няма и става мрачно.

Цял живот съм треперела да не ме попитат:
– Каква е тематиката на Вашето творчество?
Коя е моята тематика! Винаги ми се е виждало обидно, когато, хвалейки те за някоя роля, следва въпросът:
– Какви мисли желаете да споделите посредством нея? Какви хрумвания Ви водят?
Актьорът би трябвало да твори, а не да приказва и не да популяризира „ мисли ” и „ хрумвания ”. Ние не сме положителни съдници на своите каузи.
И в този момент мисля, че би трябвало да си ушия един черен тоалет, с който да направя нещо доста друго на сцената. Роклята би трябвало да бъде черна, не екстравагантна, дълга до земята. И просто самото появяване да работи успокояващо. Не знам дали това е пиеса. Но текстът не трябва да е тежък или печален. Той ще е лиричен, шеговит, сантиментален, трогателен, жизнелюбив... не знам какъв ще е. Но желая хората да не помнят Татяна Лолова ли съм, остаряла ли съм, млада ли съм, по какъв начин съм облечена, гола ли съм, жена ли съм, мъж ли съм, спектакъл ли е това, къде съм, къде сме... Да се издигнем... И да се забравим...

Из „ 1/2 ЖИВОТ ”, Татяна Лолова, изд. Релакса
Снимка: заглавна - Татяна Лолова в " Бартер " OFFNews, Novini.bg